Валидността на клаузите за неустойка в юрисдикциите на Обединеното кралство и България

Корпоративни спорове, Имотни спорове, Семейни и частни компании

Неустойка е договорна клауза, изискваща от страната да плати действително предварително определена и договорена сума в случай на определено неизпълненние. Предназначението й  е да компенсира увредената страна по договора за неизпълнението.

Включването на такава клауза има предимството, че спестява ненужни разходи и време за определяне на обезщетението постфактум, особено когато тези разходи са трудни за количествено определяне.

Удобството при използването на такива клаузи обаче би могло да бъде значително намалено, ако те бъдат отменени като неприложими, поради което те трябва да бъдат внимателно изготвени. Настоящата статия представя законодателството относно приложимостта на договорните клаузи за обезщетение за вреди в България, като го  сравнява с добре познатата правна система на Англия и Уелс.

Макар че тази статия вероятно ще представлява интерес предимно за юристи (както за юрисконсулти на корпорации, така и за юристи  в международната частна практика), тя може да представлява известен интерес за широката бизнес аудитория.

Неустойкa срещу санкции – позицията на английското законодателство

В Англия и Уелс клауза за неустойка може да бъде обявена за недействителна, ако не представлява реална предварителна оценка на загубите, а по-скоро санкция. Клаузата за неустойка, според английското законодателство, е клауза, която задава предварително определени вреди, които са непропорционални на законния интерес на невинната страна.

Една клауза може да се счита за санкция и следователно за неприложима, ако предвидената сума е екстравагантна и неприемлива в сравнение с най -голямата загуба, която може да последва от неизпълнението. Например, дадена клауза вероятно ще бъде санкция, ако въпросното неизпълнение се състои единствено в неплащането на парична сума, а предвидената неустойка е по-голяма от сумата, която е трябвало да бъде платена (като може би се отчита и нормалният за икономиката лихвен процент).

Независимо от това, невъзможността за прецизна предварителна оценка на последиците от неизпълнението не е пречка определената сума да бъде реална предварителна оценка на загубите. Ако неустойката може да бъде оправдана от търговска гледна точка и изглежда разумна и пропорционална на договора като цяло, въпросът за нейната валидност рядко би могъл да бъде успешно оспорен.

От гледна точка на конструирането й клаузата за неустойка трябва да бъде достатъчно конкретна, така че да е ясно и колко се дължи. Въпреки това няма изрично изискване за определяне на точна сума. Дължимата сума може да се определи например чрез формула, която може да бъде просто аритметично изчисление или по – сложно. Ако обаче сумата не е фиксирана или е трудна за изчисляване, съществува риск съдът да отмени клаузата за неустойка като нищожна поради неопределеност.

Следователно проблемите с изчисляването на точната сума, дължима по клауза за неустойка, могат да бъдат редуцирани чрез:

• Въвеждане на горна граница (таван) на посочените неустойки. Подобен таван  може да се окаже полезен, когато дължимата сума се изчислява чрез позоваване на актив, чиято стойност  вероятно ще се променя с течение на времето, за да се избегне рискът клаузата да бъде отменена като санкция, в случай че стойността на актива стане непропорционално висока.
• Подробно обяснение в договора на начина, по който страните са стигнали до сумата и фактите, които са взети предвид при изчисляването. В идеалния случай трябва да има подробна търговска обосновка за сумата.
• При липса на някои или всички  горепосочени обстоятелства, водене на записки (едновременно) по преговорите и споразумението за сумата на неустойката за избягване на съмнения.

Договорни неустойки съгласно българското законодателство

Българското законодателство не прави ясно разграничение между договорна клауза за неустойка и санкция. Вместо това и двата вида клаузи се третират като договорна неустойка, която обезщетява изправната страна и гарантира изпълнението, без да е необходимо да се доказват вредите. Както в Англия, изправната страна е в състояние да поиска допълнително обезщетение за загуби или вреди над договорната неустойка, което трябва да бъде доказано.

Според българското законодателство обикновено има три функции, които договорната неустойка може да има:

1. Обезпечителна – за осигуряване изпълнението на задължение;
2. Компенсационна – за обезщетение за загубите и/или щетите, претърпени от изправната страна в случай на нарушение; и/или
3. Санкционна – Санкционира страната, която е в неизпълнение

За разлика от неустойките във Великобритания, българските договорни неустойки се признават, дори ако са санкционни, а не чисто компенсационни. Въпреки това, ако единствената цел на клаузата за неустойка е санкционна, тя може да бъде обявена за нищожна. 

Съществуват и следните основни видове договорна неустойка:

1. Зачетна – дължи се при неизпълнение, но може да се търси допълнително обезщетение за действително претърпените по-големи вреди;
2. Алтернативна – когато кредиторът може да избира между неустойка и обезщетение за вреди;
3. Кумулативна (или също „санкционна“): когато длъжникът дължи както неустойката, така и обезщетението за вреди, независимо от техния действителен размер;
4. Изключителна – когато се дължи само неустойката, независимо от това дали действителните вреди са по-големи или по-малки;
5. Евентуална – дължи се само когато действителните вреди надхвърлят определен размер.

Съдът може да вземе предвид действителната загуба, когато използва правото си на преценка за намаляване на договорната неустойка в т.нар. граждански договори (т.е. не такива между предприятия, признати за търговски). Договорната неустойка по граждански договор може да бъде намалена, но не изцяло и само по молба на ответника, на следните основания:

• Ако предвидената сума драстично надвишава претърпяната загуба; или 
• Ако неизпълнението е само частично, т.е. ако другата страна е изпълнила част от договорните си задължения.

В тежест на ответника е да докаже, че горепосочените условия са изпълнени.

Кумулативните неустойки не могат да бъдат намалени поради прекомерност.

При търговските договори (т.е. договори, сключени само между търговски предприятия, които могат да включват физически лица, сключващи договори в рамките на стопанската си дейност) договорната неустойка не може да бъде намалена от съда поради прекомерност. Съдът или арбитражът обаче може да направи такава клауза неприложима, като я обяви за нищожна, например когато счете, че клаузата не изпълнява някоя от трите функции, посочени по-горе, или да я намали, например когато действията или бездействията на ищеца са допринесли за нарушението.

Като се има предвид широката свобода на преценка по българското право за определяне на функцията и размера на неустойката, би било полезно да се договори горна граница или ограничение на неустойката. 

По този начин може да се елиминира рискът клаузата да бъде отменена или намалена (по-специално в гражданските договори).

Заключение

Клаузите за неустойки предоставят на страните по договора лесен начин да определят предварително подходящо обезщетение в случай на неизпълнение на договора. Ето защо си струва да се обърне внимание на изискванията в различните юрисдикции, за да се избегне възможността такава клауза да бъде обявена за неприложима.

Съгласно правото на Обединеното кралство клауза за неустойка не може да бъде приложена, ако се установи, че тя представлява санкция или е недействителна поради неопределеност.

От своя страна, българското право допуска договорната неустойка да има и санкционна функция, наред с две други функции – обезпечителна и компенсаторна. 

Въпреки това българските съдилища могат да отменят договорни неустойки, които не попадат в обхвата на трите разрешени функции, или при определени обстоятелства да намалят дължимата сума, като вземат предвид, наред с други неща, загубата, претърпяна от изправната страна.