Закон за несъстоятелността на физическите лица: нова рамка за финансова свобода

Частни клиенти

В средата на 2025 г. България направи решителна крачка към социална и правна реформа, като прие Закон за несъстоятелност на физическите лица, чието обсъждане в Парламента продължи години. Това законодателно нововъведение, известно още като „личен фалит“, цели да даде възможност на добросъвестни граждани, попаднали в дългова спирала, да рестартират живота си при ясни и справедливи условия. 

За кого е предназначен законът?

Законът обхваща добросъвестни физически лица, които са в състояние на трайна неплатежоспособност, освен тези, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия. 

Производството по несъстоятелност се развива по Търговския закон като субсидиарно приложение има Гражданскопроцесуалния процесуален кодекс, като има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания.

Ключов момент е, че процедурата може да бъде задействана единствено по инициатива на самия длъжник – никой кредитор няма право да обяви човек във фалит без негово съгласие.

Основни изисквания

За да се възползва от процедурата, кандидатът трябва да отговаря на няколко условия:

• Да е добросъвестен
• Да не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми задължения повече от 12 месеца
• Да има неизпълнени задължения за над 10 минимални работни заплати
• Да не е използвал процедурата преди 

Компетентен да разглежда производства по несъстоятелност на физическото лице е районният съд по настоящия адрес на физическото лице длъжник към момента на подаване на молбата като изменение на подсъдността по споразумение на страните не се допуска.

Преценка за добросъвестност

Законът въвежда механизъм за разграничаване между хора, изпаднали в затруднение по обективни причини, и такива, които търсят начин да избегнат отговорност. Законът въвежда редица критерии, които съдът следва да съблюдава. При оценката на добросъвестността на длъжника съдът взема предвид дали поетите задължения съответстват на реалните му доходи и имущество, или напротив – са резултат от прекомерни кредити и разходи, надхвърлящи финансовите му възможности. Анализира се дали лицето е укривало информация относно своето имущество или доходи, както и дали има влязла в сила присъда за злоупотреба с доверие, престъпления срещу кредитори или финансовата система, освен ако е реабилитирано. Съществено значение има и дали през последната година длъжникът умишлено е избягвал трудова дейност, въпреки че е бил работоспособен, както и дали в последните три години е нарушил задълженията си по деклариране на имущество. Под внимание се вземат и действия като безвъзмездно прехвърляне или ипотекиране на значими активи в полза на трети лица, продажба на имущество под пазарната му стойност, възпрепятстване на проверки от съда или синдика, неизпълнение на задължения по погасителен план или извънсъдебно споразумение, промяна на адрес без уведомление, както и разпореждане с ценни активи в полза на свързани лица, което би могло да увреди интересите на кредиторите.

Само ако бъде признат за добросъвестен, производството може да продължи.

Давностни срокове

С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност, давността не се смята за прекъсната, като спирането не се заличава.

Последици от одобрението на молбата за откриване на производство по несъстоятелност?

Ако съдът приеме молбата, се назначава синдик, който поема контрола върху имуществото на длъжника. Започва процес на замразяване на съдебни и изпълнителни действия.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги.

Три възможни пътя напред за длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност:

• Доброволен план за погасяване на задълженията на длъжника

Длъжникът предлага план за погасяване на задълженията си към кредиторите. Такъв план може да предложи и синдикът със съгласието на длъжника. Този план се подлага на гласуване от събранието на кредиторите, които могат да го потвърдят или да го отхвърлят. Ако планът бъде приет от кредиторите, то производството по несъстоятелност се прекратява, а длъжникът трябва да изпълнява задълженията си спрямо плана. Ако планът бъде изпълнен от него съгласно предвиденото, то отношенията на длъжника с тези кредитори биват окончателно уредени.

С влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за погасяване започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите за вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване. Ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено, започва да тече нова давност от настъпване на изискуемостта.

• Обявяване в несъстоятелност 

Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният план не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден.

С решението за обявяване в несъстоятелност, съдът лишава управителя от права да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. След като се установи, че вече няма какво повече да се осребри, останалите задължения се заличават и производството се прекратява.

Производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието вземане, ако в едногодишен срок от прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания, или се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството

• Спиране поради липса на средства 

Ако длъжникът няма как да покрие дори началните разноски по процедурата, производството се спира. В тези случаи съдът обявява длъжника за неплатежоспособен и открива производството по несъстоятелност, налага общ запор и възбрана, но производството се спира. Длъжникът се задължава да обявява имуществото си пред съда всеки месец и до 7 дни от придобиването на ново. От спирането тече едногодишен срок, в който производството може да бъде възобновено, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски. Искане за възобновяване може да направи и кредитор, който депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

Ако в рамките на едногодишния срок не се намерят средства, след три години от влизане в сила на решението за обявяване на несъстоятелност отделни видове задължения се погасяват автоматично спрямо кредитори, чиито вземания са включени в молбата на несъстоятелния длъжник. 

Законът за несъстоятелността на физическите лица въвежда ясна и балансирана процедура за защита както на добросъвестните длъжници, така и на техните кредитори. Той урежда условията за откриване, спиране и възобновяване на производството, както и възможността за освобождаване от остатъчни задължения при изпълнение на определени критерии. Целта му е да осигури втори шанс на лицата в затруднение, без да се пренебрегват интересите на останалите участници в процеса.