Санкции при нарушение на правилата за предотвратяване на изпирането на пари от дружества за рисков капитал в ЕС и България

Противодействие на изпирането на пари, Рисков капитал, Корпоративни клиенти

Режимът за предотвратяване на изпирането на пари за дружествата за рисков капитал, осъществяващи дейност в Европейския съюз, претърпя съществена трансформация след приемането на Пакета на ЕС относно предотвратяване и противодействие на изпирането на пари през 2024 г. и засиления надзор на национално равнище, особено в България. Предишният модел, основан на минимална хармонизация чрез директиви и фрагментирани национални практики, се заменя от централизирана, правоприлагаща и пряко приложима уредба с уеднаквени правила, засилена координация между надзорните органи и значително по-строги санкции.

За дружествата за рисков капитал тези промени издигат съответствието с изискванията при правилата за предотвратяване на изпирането на пари от формален регулаторен ангажимент до основен елемент на корпоративното управление и управлението на риска. Нарушенията в тази област вече водят не само до финансови санкции, но и до репутационни, оперативни и транзакционни последици, които могат пряко да засегнат структурата на фонда, процеса на приемане на инвеститори и управлението на портфейлните компании.

Европейска правна рамка относно мерките срещу изпирането на пари, приложими към дружества за рисков капитал

Регламент (ЕС) 2024/1624 относно предотвратяването на изпирането на пари

Регламент (ЕС) 2024/1624 („Регламент за предотвратяване на изпирането на пари“) представлява основния стълб на новия законодателен пакет. За разлика от предходните директиви, Регламентът е пряко приложим във всички държави членки и създава единен нормативен режим за предотвратяване и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно преходните разпоредби той ще започне да се прилага от 10 юли 2027 г.

Регламентът хармонизира задълженията за всички задължени лица, включително инвестиционни субекти, попадащи в неговия обхват. Основни задължения за дружествата за рисков капитал включват:

• Оценка на риска, изискваща идентифициране, анализ и документиране на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, произтичащи от бизнес модела, основата от инвеститори, географския обхват и характера на операциите;
• Проверка и наблюдение на клиенти, включваща не само първоначалното опознаване на инвеститора, но и непрекъснат контрол и анализ на риска през целия период на взаимоотношението;
• Идентификация и проверка на действителните собственици, с хармонизиран минимален праг от 25 процента участие или контрол. Задължените лица не могат да се ограничават до данните от регистрите на действителните собственици, а следва самостоятелно да потвърдят информацията чрез надеждни и независими източници;
• Вътрешноорганизационни изисквания, включително назначаване на служител, отговорен за съответствието с изискванията за предотвратяване на изпирането на пари, който трябва да има достатъчно старшинство, независимост и пряк достъп до управителния орган. Отговорността за съответствието се възлага пряко на висшето ръководство.

Регламентът предвижда и задължения на групово равнище, според които предприятията-майки носят отговорност за ефективен контрол върху дъщерните дружества и контролираните лица, включително тези в рискови трети държави. За структури с множество холдингови дружества, специални инвестиционни фондове или трансгранично присъствие това създава допълнителна сложност и необходимост от централизирано управление на контрола върху правилата за мерките срещу изпирането на пари.

Директива (ЕС) 2024/1640 (Шеста директива за предотвратяване на изпирането на пари)

Директива (ЕС) 2024/1640 („Шеста директива за предотвратяване на изпирането на пари“) допълва Регламента, като урежда аспекти, изискващи национално транспониране, включително:

• Организацията и правомощията на националните надзорни органи и дирекции за финансово разузнаване;
• Достъпа до и качествените стандарти на регистрите за действителните собственици;
• Сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи.

Държавите членки трябва да въведат изискванията на директивата до 10 юли 2027 г. Макар тя да не налага преки задължения върху дружествата за рисков капитал, директивата очертава надзорната среда и институционалната рамка за прилагане на изискванията на регламента.

Надзор и санкции на равнище Европейски съюз

Европейски орган за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма

Основна институционална новост е създаването на Европейски орган за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA). Органът е оперативен от 2025 г. и постепенно разширява функциите си. Той:

• Осъществява пряк надзор върху ограничен кръг високорискови трансгранични финансови институции;
• Издава задължителни технически и прилагащи стандарти;
• Координира дейността на националните надзорни органи и дирекциите за финансово разузнаване за осигуряване на еднакво прилагане на правилата в целия ЕС.

Повечето дружества за рисков капитал ще останат под национален надзор, но Европейски орган за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма ще задава стандарти, намалявайки разликите в прилагането на правилата между отделните държави.

Административни санкции по правото на Европейския съюз

Нарушенията на ЗМИП изискванията вече се третират като признак за липса на адекватно управление и вътрешен контрол. Компетентните органи могат да налагат:

• Глоба до 10 милиона евро или 10% от общия годишен оборот, като се прилага по-високата стойност;
• Публично оповестяване на нарушението и посочване на отговорното лице;
• Временна или постоянна забрана за членове на управителни органи;
• Временно или постоянно отнемане или спиране на лиценз/разрешение за дейност;
• Натрупващи се имуществени санкции до изпълнение на предписаните мерки.

Българска рамка за предотвратяване на изпирането на пари

Приложимо законодателство

В България действа Законът за мерките срещу изпирането на пари, изменян между 2023 и 2025 г. в съответствие с изискванията на ЕС и препоръките на Комитета MONEYVAL. Законът се прилага към широк кръг задължени лица и се допълва от подзаконови актове и указания на надзорните органи. Последните изменения акцентират върху:

• Разширяване на обхвата на задължените лица и конкретизиране на вътрешните контролни изисквания;
• Засилване на прозрачността относно действителните собственици;
• Въвеждане на задължение за докладване на несъответствия между информацията, събрана при проверка, и данните в официалните регистри, като неподаването на уведомление в срок представлява административно нарушение.

Надзорни органи

Основният контрол в областта на мерките срещу изпирането на пари се осъществява от Дирекция „Финансово разузнаване“ при Държавна агенция „Национална сигурност“, в сътрудничество с Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. С последните реформи бяха съкратени сроковете за докладване, разширени правомощията за обмен на информация и засилено взаимодействието с чуждестранни органи.

Административни и наказателни санкции

Административните санкции могат да бъдат наложени както на юридически лица, така и на физически лица – управители и служители, отговарящи за съответствието.

• За длъжностни лица глобите обикновено варират между 1 000 и 10 000 лв., като при повторни нарушения са възможни по-високи суми;
• За юридически лица глобите достигат от 20 000 до 2 000 000 лв. при тежки или системни нарушения;
• Възможно е и временно спиране или отнемане на лиценз, както и публично оповестяване на нарушението.

Санкциите са кумулативни, т.е. могат да бъдат наложени едновременно на дружеството и на отговорните лица.

Наказателна отговорност

Престъплението „изпиране на пари“ е инкриминирано в Наказателния кодекс. Ако нарушението включва активно участие, съдействие или умишлено непредотвратяване на изпирането на пари при изпълнение на служебни задължения, може да възникне наказателна отговорност. Санкциите включват лишаване от свобода, глоби и лишаване от право да се заема определена длъжност. В последните години се наблюдава засилено акцентиране върху личната отговорност при утежнени случаи.

Последици от включването на България в „сивия списък“ на FATF

Включването на България в т.нар. сив списък на Групата за финансови действия (FATF) през октомври 2023 г. доведе до значително засилване на надзора. Макар това да не е формална санкция, последиците са съществени – българските субекти са подложени на засилен контрол от чуждестранни финансови институции, а пропуските в областта на мерките срещу изпирането на пари могат да доведат до ограничен достъп до международни разплащания, повишен риск от отказани транзакции и репутационни щети.

Практически последици за дружествата за рисков капитал

Дружествата за рисков капитал следва да внедрят системи за вътрешен контрол и отчетност, съразмерни на техния рисков профил, които да обхващат:

• Процедури по надлежна проверка на инвеститорите и установяване на действителните собственици;
• Постоянен мониторинг на транзакциите и движението на капитали;
• Засилен контрол върху портфейлни дружества, осъществяващи дейност в рискови отрасли или юрисдикции.

Пасивното разчитане на външни доставчици на услуги не е достатъчно, когато дружеството упражнява контрол или съществено влияние. Съответствието с изискванията следва да бъде вградено в структурата на управление, подкрепено с писмени оценки на риска, активно участие на управителните органи и периодичен независим преглед.

Заключение

Регулацията относно предотвратяването на изпирането на пари в Европейския съюз и България навлезе в етап на консолидиране и засилено прилагане. Чрез Регламента, Шестата директива и вътрешните реформи след включването на България в сивия списък на FATF, законодателят и надзорните органи демонстрират нулева толерантност към формални и повърхностни мерки за съответствие.

За дружествата за рисков капитал спазването на изискванията вече представлява съществено задължение в областта на корпоративното управление, а не периферно изискване. Неспазването им може да доведе до значителни финансови санкции, репутационни вреди, оперативни затруднения и ограничен достъп до инвеститори и финансови пазари.

NBLO консултира български и международни клиенти по прилагането на законодателството за предотвратяване на изпирането на пари и трансграничните структури, като предоставя правна помощ в областта на търговското, данъчното и корпоративното управление с оглед на засилените изисквания и високите финансови санкции при сериозни, повтарящи се или системни нарушения.

За допълнителна помощ, моля свържете се с: AML@newbalkanslawoffice.com